Sep 4, 2009, 11:12 PM

На село 

  Poetry » Landscape
3.0 (2)
943 0 6
Листата падат, идва есента,
старци, вперени в нищото,
блъскат поглед напред в поредния залез,
в лицето им брули сух вятър.
Мазилки се ронят, времето изтича
като пороя на капчука,
който отново ще се просълзи,
а после в мъглата ще потъне
заедно с детския спомен.
Площадът ще опустее, зимата ще скове
до вчера бъбривите пейки.
Някъде ще се прокрадват в небето ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДИМА All rights reserved.

Random works
  • I am here, please embrace me! And bring back life before! This pain and grief... they break me. I ca...
  • Calm down little child; take a breath and look at me: nothing is impossible! The first lesson is alw...
  • Honey, I'm а simple man I don't have a lot of money but U can still be "my buney" - a crown that U'l...

More works »