На село
Листата падат, идва есента,
старци, вперени в нищото,
блъскат поглед напред в поредния залез,
в лицето им брули сух вятър.
Мазилки се ронят, времето изтича
като пороя на капчука,
който отново ще се просълзи,
а после в мъглата ще потъне
заедно с детския спомен.
Площадът ще опустее, зимата ще скове
до вчера бъбривите пейки.
Някъде ще се прокрадват в небето
следи пушек от комините...
Тук-там виждат се стъпки от цървул -
на човек, много път досега извървял.
Лозата, наскоро окършена,
провесила е нос над малката му къщурка...
Вият вълци на гробището,
кръстовете зеят,
скръбта вилнее, пригласят гарваните
на вдовицата с клетвения глас...
© ДИМА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мерси Сюзън!!!Много благодаря!!!
-
На мен ми харесва... защо да няма стъпки от цървул, нали е на село? =) 6 добре си описала атмосферата...
-
Всъщност госпожата Редактор е абсолютно права и не знам защо се реагира така на една конструктивна забележка!!!
-
Чети бе госпожа като си била Редактор!!!Лесно е да коментираш !
-
Къде ги видя тия стъпки от цървул бе, човек?
В музея трябва да е било)))
Бъди! -
липсва ритъм, а картината (идеята) го заслужава.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
