Листата падат, идва есента,
старци, вперени в нищото,
блъскат поглед напред в поредния залез,
в лицето им брули сух вятър.
Мазилки се ронят, времето изтича
като пороя на капчука,
който отново ще се просълзи,
а после в мъглата ще потъне
заедно с детския спомен.
Площадът ще опустее, зимата ще скове
до вчера бъбривите пейки.
Някъде ще се прокрадват в небето ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up