На село
Листата падат, идва есента,
старци, вперени в нищото,
блъскат поглед напред в поредния залез,
в лицето им брули сух вятър.
Мазилки се ронят, времето изтича
като пороя на капчука,
който отново ще се просълзи,
а после в мъглата ще потъне
заедно с детския спомен.
Площадът ще опустее, зимата ще скове
до вчера бъбривите пейки.
Някъде ще се прокрадват в небето
следи пушек от комините...
Тук-там виждат се стъпки от цървул -
на човек, много път досега извървял.
Лозата, наскоро окършена,
провесила е нос над малката му къщурка...
Вият вълци на гробището,
кръстовете зеят,
скръбта вилнее, пригласят гарваните
на вдовицата с клетвения глас...
© ДИМА All rights reserved.
