6 abr 2010, 11:08

На село

  Poesía
2.4K 0 21

Бащин двор -

в чимшири и лалета,

бор зелен -

подпрял с върха небето,

ябълките -

нежно нацъфтели,

наесен клони

с тежък плод навели.

 

Кошари пълни

с агънца скокливи,

поляни тучни,

вретенили ниви,

стадата кротки,

по зелените баири

и песен медна

от кавала на пастири!

 

А празниците -

с тъпана, с кларнето,

и вито, шарено 

хоро напето,

за хубостта

на мойто родно село

сърцето ми е зажаднело! 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно! Тази пасторална картина за съжаление вече я няма дори на село. Всичко запада
  • Много ми хареса! Чух кавал, бях дете и се катерех по баира край село, където карах ваканциите...
  • Прав си Самоковецо,няма ги хората които се грижеха да има агънца и красота във двора и да ни посрещнат със усмивка когато се завърнем, затова беше хубаво на село. А сега останаха само спомени за добрите стари времена, както се казва и един празен бащин дом!
  • Прекрасен стих, Кина! На мен ми е малко тъжно, че дворовете опустяха... и като отидем там има толкова храсти, че агънцата не се виждат!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...