6.04.2010 г., 11:08

На село

2.4K 0 21

Бащин двор -

в чимшири и лалета,

бор зелен -

подпрял с върха небето,

ябълките -

нежно нацъфтели,

наесен клони

с тежък плод навели.

 

Кошари пълни

с агънца скокливи,

поляни тучни,

вретенили ниви,

стадата кротки,

по зелените баири

и песен медна

от кавала на пастири!

 

А празниците -

с тъпана, с кларнето,

и вито, шарено 

хоро напето,

за хубостта

на мойто родно село

сърцето ми е зажаднело! 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ракина Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно! Тази пасторална картина за съжаление вече я няма дори на село. Всичко запада
  • Много ми хареса! Чух кавал, бях дете и се катерех по баира край село, където карах ваканциите...
  • Прав си Самоковецо,няма ги хората които се грижеха да има агънца и красота във двора и да ни посрещнат със усмивка когато се завърнем, затова беше хубаво на село. А сега останаха само спомени за добрите стари времена, както се казва и един празен бащин дом!
  • Прекрасен стих, Кина! На мен ми е малко тъжно, че дворовете опустяха... и като отидем там има толкова храсти, че агънцата не се виждат!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....