6 апр. 2010 г., 11:08

На село

2.4K 0 21

Бащин двор -

в чимшири и лалета,

бор зелен -

подпрял с върха небето,

ябълките -

нежно нацъфтели,

наесен клони

с тежък плод навели.

 

Кошари пълни

с агънца скокливи,

поляни тучни,

вретенили ниви,

стадата кротки,

по зелените баири

и песен медна

от кавала на пастири!

 

А празниците -

с тъпана, с кларнето,

и вито, шарено 

хоро напето,

за хубостта

на мойто родно село

сърцето ми е зажаднело! 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ракина Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно! Тази пасторална картина за съжаление вече я няма дори на село. Всичко запада
  • Много ми хареса! Чух кавал, бях дете и се катерех по баира край село, където карах ваканциите...
  • Прав си Самоковецо,няма ги хората които се грижеха да има агънца и красота във двора и да ни посрещнат със усмивка когато се завърнем, затова беше хубаво на село. А сега останаха само спомени за добрите стари времена, както се казва и един празен бащин дом!
  • Прекрасен стих, Кина! На мен ми е малко тъжно, че дворовете опустяха... и като отидем там има толкова храсти, че агънцата не се виждат!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...