25 mar 2007, 21:11

На село

  Poesía
851 0 4
Все още ухае на прясна люцерна,
подремваща в летните нощи на хлад
и старото куче дежурно си дебне
все същия хитър, дръглив котарак.
Все още ухае на ябълки сочни,
когато се сипе дъждеца наесен
и пее ритмично по старата плоча
все същата тъжна, но хубава песен.
Все още ухае на вино с лимон,
на печени в старата фурна картофи -
горещи и вкусни, поръсени с сол!
На баба вълшебните гозби!
Все още ухае на люляци бели,
когато под слънцето клони сведат
дървета от стряхата лъч невидели,
щом зимните сенки не спят.
.................
Затворих очи и отново дете съм,
и пролет е - нежно и светло ухае
на розов зюмбюл, на трева и лалета,
на детство и приказна обич ухае!
................
А ронят се старите, прашни дувари,
и спомени свидни се лутат по двора.
Отдавна забравени птици запяват,
изчезнали звуци, отминали хора...
На стълбите топли посядам безмълвна,
лозата над мен ще разлисти наново
и в летните вечери пак ще напомня,
че тук са останали само сезоните!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....