25.03.2007 г., 21:11 ч.

На село 

  Поезия
718 0 4
Все още ухае на прясна люцерна,
подремваща в летните нощи на хлад
и старото куче дежурно си дебне
все същия хитър, дръглив котарак.
Все още ухае на ябълки сочни,
когато се сипе дъждеца наесен
и пее ритмично по старата плоча
все същата тъжна, но хубава песен.
Все още ухае на вино с лимон,
на печени в старата фурна картофи -
горещи и вкусни, поръсени с сол!
На баба вълшебните гозби!
Все още ухае на люляци бели,
когато под слънцето клони сведат
дървета от стряхата лъч невидели,
щом зимните сенки не спят.
.................
Затворих очи и отново дете съм,
и пролет е - нежно и светло ухае
на розов зюмбюл, на трева и лалета,
на детство и приказна обич ухае!
................
А ронят се старите, прашни дувари,
и спомени свидни се лутат по двора.
Отдавна забравени птици запяват,
изчезнали звуци, отминали хора...
На стълбите топли посядам безмълвна,
лозата над мен ще разлисти наново
и в летните вечери пак ще напомня,
че тук са останали само сезоните!

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??