11 jun 2010, 19:00

На село 

  Poesía » Del paisaje
539 0 7

На село

Тежки копита влачат диканята.
Стене класът под острия кремък.
Бич изсвистява по гърба на хайваните.
Очите са в треска.  Жилите - ремък.

Разстелили злато са снопи без зърно.
Вършачка на двора бясно плющи.
Вади по скулите. Нацепени бърни.
Кравата в дама жално мучи.

Кучето лайне. Разтвори се портата.
- Комшийке, раздавам... за Бог да прости...
- Ха, влез де, комшу... Срамота е от хората...
Нахраних детето... В одаята е... Спи...

Ромел насмила приказки стари.
Булгур от улучето струйка изви.
Бръмва совалка. Станът удари.
Поляна от билки на халище спи.

 

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви! Зем.
  • Наминах случайно...коментари отдавна не пиша,даже и не се логвам...,но тук не устоях.
    22. 06.-най-дългият ден в годината,както е приказката 'ден-година храни'.
    Няма да хваля и превъзнасям.Ти си знаеш-не за лаврови венци пишеш.
    Ще кажа само:
    Зем,Приятелю,сполай ти!
  • Страхотно описание на селския живот! Браво, Зем!
  • Много от думите тук са на "китайски" за днешното поколение.А ти ,определено си земен,истински!Поздрав!
  • Чест е за мен! Благодаря ви! Зем.
  • Много хубаво стихотворение. Поздрав!
  • Зем, не зная днешен автор, който с такава любов, преклонение, топлота и възхищение да описва селото в стихове! А и едва ли има!
    Благодаря ти! Напомни ми детството...
Propuestas
: ??:??