11 jun 2010, 19:00

На село

721 0 7

На село

 

Тежки копита влачат диканята.
Стене класът под острия кремък.
Бич изсвистява по гърба на хайваните.
Очите са в треска.  Жилите - ремък.

Разстелили злато са снопи без зърно.
Вършачка на двора бясно плющи.
Вади по скулите. Нацепени бърни.
Кравата в дама жално мучи.

Кучето лайне. Разтвори се портата.
- Комшийке, раздавам... за Бог да прости...
- Ха, влез де, комшу... Срамота е от хората...
Нахраних детето... В одаята е... Спи...

Ромел насмила приказки стари.
Булгур от улучето струйка изви.
Бръмва совалка. Станът удари.
Поляна от билки на халище спи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви! Зем.
  • Наминах случайно...коментари отдавна не пиша,даже и не се логвам...,но тук не устоях.
    22. 06.-най-дългият ден в годината,както е приказката 'ден-година храни'.
    Няма да хваля и превъзнасям.Ти си знаеш-не за лаврови венци пишеш.
    Ще кажа само:
    Зем,Приятелю,сполай ти!
  • Страхотно описание на селския живот! Браво, Зем!
  • Много от думите тук са на "китайски" за днешното поколение.А ти ,определено си земен,истински!Поздрав!
  • Чест е за мен! Благодаря ви! Зем.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...