Разхвърляни по пътя на съдбите си,
бездомници под покрив сме със тебе.
За миг не заживяхме, като в приказка.
Мимансът ни е още от рождение.
Нас има ни. И още ще ни има!
По лактите личи и раменете -
живота ни е дал, но колко взимал е
от молещите Богу, две ръце?
Препъвах се във опити за щастие
и зная, тихомълком, че и ти.
Как стана, че надеждата угасна?
Ще кажеш със усмивка - C'est la vie! ...