6 dic 2007, 11:32

На шареното човече

  Poesía
1.6K 0 4
 

Мило шарено човече,

Благодаря!!!

Задето правиш мойта вечер

по-цветна, по-щастлива, по-добра!

Ти разтопяваш

дълбоко вгнездената във душата ми тъга

със заразяваща усмивка.

Така заспивам аз спокойна с мисълта,

че никога не съм сама.

И в този свят на мъст, жестокост, суета,

обгръщаш ме във ярка светлина

и пазиш ме по дивата пътека към върха,

за да намеря мойта малка истина,

за да подредя

моята единствена съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славея Гарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...