Dec 6, 2007, 11:32 AM

На шареното човече

  Poetry
1.6K 0 4
 

Мило шарено човече,

Благодаря!!!

Задето правиш мойта вечер

по-цветна, по-щастлива, по-добра!

Ти разтопяваш

дълбоко вгнездената във душата ми тъга

със заразяваща усмивка.

Така заспивам аз спокойна с мисълта,

че никога не съм сама.

И в този свят на мъст, жестокост, суета,

обгръщаш ме във ярка светлина

и пазиш ме по дивата пътека към върха,

за да намеря мойта малка истина,

за да подредя

моята единствена съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славея Гарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...