15 nov 2016, 21:56

На сина ми

626 0 0

Театърът е твоят дом, където

се усмихваш, плачеш и мечтаеш.

Търсиш несънувани небета,

на тъга понякога ухаеш.

 

Там навличаш втората си кожа,

ставаш неразумен, неприличен.

Правиш невъзможното възможно,

мразиш тия, дето те обичат.

 

Грим. Завеса. Чиги и декори.

Сам си във окото на следача.

Мелпомена гледа те отгоре.

Твоята Офелия не плаче.

 

Ти пропадаш, блясваш и изгаряш,

раждаш се във нечии тревоги,

в нечии копнежи се разтваряш

и да те обичам само мога.

 

.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЛЬОНЯ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...