На сина ми

Театърът е твоят дом, където

се усмихваш, плачеш и мечтаеш.

Търсиш несънувани небета,

на тъга понякога ухаеш.

Там навличаш втората си кожа,

ставаш неразумен, неприличен.

Правиш невъзможното възможно,

мразиш тия, дето те обичат.

Грим. Завеса. Чиги и декори.

Сам си във окото на следача.

Мелпомена гледа те отгоре.

Твоята Офелия не плаче.

Ти пропадаш, блясваш и изгаряш,

раждаш се във нечии тревоги,

в нечии копнежи се разтваряш

и да те обичам само мога.

.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЛЬОНЯ!