14 jun 2007, 17:37

на сина ми

  Poesía
1.2K 1 14

Сърцето си бих дал за теб,
да тупа в твойта гръд,
очите си бих дал на теб,
светът отвъден да прозрат.

Не бих се колебал дори
дъхът последен от живота си
                        на тебе да даря,
Ти сине мой, ти сила моя!
със обич и душа прегръщам те
                          и ти благодаря.

Главата си в дланта ми слагаш ти,
на тебе давам обич, вяра, радост,
с очите си в душата ми бръкни
и извади от там най-ценното,
                      и го носи със гордост.

По пътищата на живота смело стъпвай,
с ръце прегръщай чиста необятност,
на трудностите упорито не отстъпвай,
с добро и истина върви към благодатност.

И волята си с кремък закали!
Не падай духом, вярвай без остатък,
най-ценното в душата запази
                              и го предай нататък!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!!!Наистина тези малки ангелчета осмислят живота!!!Поздрави!
  • И волята си с кремък закали!
    Не падай духом, вярвай без остатък,
    най-ценното в душата запази
    и го предай нататък!...
    ...
    Разкош!!!
  • Прекрасен родител с прекрасен син и прекрасни послания! Браво!
  • Много силно!!
  • Благодаря ви за хубавите коментари.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...