14 jun 2007, 17:37

на сина ми 

  Poesía
969 1 14

Сърцето си бих дал за теб,
да тупа в твойта гръд,
очите си бих дал на теб,
светът отвъден да прозрат.

Не бих се колебал дори
дъхът последен от живота си
                        на тебе да даря,
Ти сине мой, ти сила моя!
със обич и душа прегръщам те
                          и ти благодаря.

Главата си в дланта ми слагаш ти,
на тебе давам обич, вяра, радост,
с очите си в душата ми бръкни
и извади от там най-ценното,
                      и го носи със гордост.

По пътищата на живота смело стъпвай,
с ръце прегръщай чиста необятност,
на трудностите упорито не отстъпвай,
с добро и истина върви към благодатност.

И волята си с кремък закали!
Не падай духом, вярвай без остатък,
най-ценното в душата запази
                              и го предай нататък!...

© Антон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??