14.06.2007 г., 17:37 ч.

на сина ми 

  Поезия
944 1 14

Сърцето си бих дал за теб,
да тупа в твойта гръд,
очите си бих дал на теб,
светът отвъден да прозрат.

Не бих се колебал дори
дъхът последен от живота си
                        на тебе да даря,
Ти сине мой, ти сила моя!
със обич и душа прегръщам те
                          и ти благодаря.

Главата си в дланта ми слагаш ти,
на тебе давам обич, вяра, радост,
с очите си в душата ми бръкни
и извади от там най-ценното,
                      и го носи със гордост.

По пътищата на живота смело стъпвай,
с ръце прегръщай чиста необятност,
на трудностите упорито не отстъпвай,
с добро и истина върви към благодатност.

И волята си с кремък закали!
Не падай духом, вярвай без остатък,
най-ценното в душата запази
                              и го предай нататък!...

© Антон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??