Jun 14, 2007, 5:37 PM

на сина ми

  Poetry
1.2K 1 14

Сърцето си бих дал за теб,
да тупа в твойта гръд,
очите си бих дал на теб,
светът отвъден да прозрат.

Не бих се колебал дори
дъхът последен от живота си
                        на тебе да даря,
Ти сине мой, ти сила моя!
със обич и душа прегръщам те
                          и ти благодаря.

Главата си в дланта ми слагаш ти,
на тебе давам обич, вяра, радост,
с очите си в душата ми бръкни
и извади от там най-ценното,
                      и го носи със гордост.

По пътищата на живота смело стъпвай,
с ръце прегръщай чиста необятност,
на трудностите упорито не отстъпвай,
с добро и истина върви към благодатност.

И волята си с кремък закали!
Не падай духом, вярвай без остатък,
най-ценното в душата запази
                              и го предай нататък!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно!!!Наистина тези малки ангелчета осмислят живота!!!Поздрави!
  • И волята си с кремък закали!
    Не падай духом, вярвай без остатък,
    най-ценното в душата запази
    и го предай нататък!...
    ...
    Разкош!!!
  • Прекрасен родител с прекрасен син и прекрасни послания! Браво!
  • Много силно!!
  • Благодаря ви за хубавите коментари.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...