12 mar 2006, 0:47

На сина ми(Симеон) 

  Poesía
1004 0 3
Имам малко момченце - тригодишно едва,
но е палаво колкото триста.
Много жизнено, диво и луда глава
и обичам го просто неистово.
То е поводът, смисълът в моя живот,
любовта ми и всичко останало,
но не смея да мисля в какъв анекдот
предстоят му безброй изпитания.
Няма грешка - наистина мисля така,
в анекдот ненормален живеем,
но надявам се скоро и в "тази страна"
някой искрено да се засмее!

© Константин Коев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??