На сина ми
На сина ми
Ти се роди, сине!
Пристигна смело в тоя свят!
Радостта ми скоро няма да отмине,
защото ти направи ме богат!
Пое си първа глътка въздух,
огласи със своя първи плач
и в момента, в който аз го чух,
щастието ме прониза, като острия бръснач!
Отваряше за първи път очички,
гушнат в свойта мила мама,
която със сълзички на очички,
трудно одържаше твоите 3650 грама!
Няма да забравя, сине,
първата ми бащина прегръдка,
няма да забравя, мой малък господине,
нивга, тази незабравима тръпка!
Нежен... с кожа гладка,като сатен
и прическа сякаш правена от мен,
дано, Димитре, с доброта си надарен,
дано с късметче на тринадесети ноември си роден!
Нашите сърца бият отделно вече,
събрани в твоето телце,
нашата кръв в теб тече,
пълнеща с любов малкото ти сърчице!
ДАНО ГОСПОД БЪДЕ С НАС! БЪДИ НИ, СИНЕ, ЖИВ И ЗДРАВ!...
Ти донесе красота в живота наш,
расти и ти със силен нрав,
макар, че повече на мама си приличаш, но на тати пък, си малкия адаш!
Димитър Димитров
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Димитров Todos los derechos reservados
