Твоя специален ден
досега не съм споделяла,
макар и важна за мен
все отдалеч съм го гледала.
Но ето ме тук, на прага на кръчмата,
гледайки въодушевлението в очите ти,
привидно ти си си същата,
но за човек, непознаващ теб и мечтите ти.
Тоз ден бе очакван и желан -
твоят звезден миг,
един твърде висок блян,
който ти днес посрещаш със вик.
И всеки влиза с усмивка голяма -
поднася своите искрени пожелания,
и възхищава се от една истинска дама,
която завладява с грация присъстващите създания.
В тези мигове проникновени
оставам мълчалива аз,
макар и неща обикновени
те правят тъжен този час.
Всички ний растем -
оставяме детството свято,
но не на него този стих е посветен,
а на пътя, който следваме сляпо.
И зряла ставаш ти,
нов свят се открива пред теб -
свят с хиляди възможности,
но и с повече кубчета лед.
Тази нощ за лошото да мислиш не ти се налага -
тя е посипана със звезден прах,
само смях, любов и веселие ти се полага,
и да следваш всеки съдбовен знак.
Ние - хората около теб,
ще следваме всяка твоя стъпка,
ще ти помагаме, когато се нуждаеш от съвет
и определено ще споделяме всяка твоя тръпка.
Вълнението твое ще усещам
както и сега
и постоянно за тебе ще се сещам
до края на вечността.
Драмата в тези стихове
стана твърде голяма
и както гръцките митове
май станаха сухи като слама.
Моето лирично обръщение към теб
аз смятам да привърша,
но няма да е точно в този куплет,
тъй като мисълта си няма да успея да завърша.
Не знам с какви думи подхожда
аз да сложа край,
но знам, че всичко ще ги превъзхожда,
тъй като сега си в своя малък рай.
Любовта ми облечена в стиховете приеми,
а думите за себе си запази -
само сърцето ми с усмивка ти стопли,
а после при гостите си да танцуваш се върни.
© Габи Todos los derechos reservados