Nov 16, 2008, 7:48 PM

На скъпата ми братовчедка

  Poetry » Other
5.8K 0 0
 

Твоя специален ден

досега не съм споделяла,

макар и важна за мен

все отдалеч съм го гледала.

 

Но ето ме тук, на прага на кръчмата,

гледайки въодушевлението в очите ти,

привидно ти си си същата,

но за човек, непознаващ теб и мечтите ти.

 

Тоз ден бе очакван и желан -

твоят звезден миг,

един твърде висок блян,

който ти днес посрещаш със вик.

 

И всеки влиза с усмивка голяма -

поднася своите искрени пожелания,

и възхищава се от една истинска дама,

която завладява с грация присъстващите създания.

 

В тези мигове проникновени

оставам мълчалива аз,

макар и неща обикновени

те правят тъжен този час.

 

Всички ний растем -

оставяме детството свято,

но не на него този стих е посветен,

а на пътя, който следваме сляпо.

 

И зряла ставаш ти,

нов свят се открива пред теб -

свят с хиляди възможности,

но и с повече кубчета лед.

 

Тази нощ за лошото да мислиш не ти се налага -

тя е посипана със звезден прах,

само смях, любов и веселие ти се полага,

и да следваш всеки съдбовен знак.

 

Ние - хората около теб,

ще следваме всяка твоя стъпка,

ще ти помагаме, когато се нуждаеш от съвет

и определено ще споделяме всяка твоя тръпка.

 

Вълнението твое ще усещам

както и сега

и постоянно за тебе ще се сещам

до края на вечността.

 

Драмата в тези стихове

стана твърде голяма

и както гръцките митове

май станаха сухи като слама.

 

Моето лирично обръщение към теб

аз смятам да привърша,

но няма да е точно в този куплет,

тъй като мисълта си няма да успея да завърша.

 

Не знам с какви думи подхожда

аз да сложа край,

но знам, че всичко ще ги превъзхожда,

тъй като сега си в своя малък рай.

 

Любовта ми облечена в стиховете приеми,

а думите за себе си запази -

само сърцето ми с усмивка ти стопли,

а после при гостите си да танцуваш се върни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...