24 ago 2011, 21:10

На сляпо 

  Poesía
685 0 6
Няма правила да спазвам вече.
Впускам се в красиво изкушение.
То винаги все нещо ще ми пречи –
от всякакви забрани, знайте, зле ми е.

Да чакам своето парче от домино?
Надеждата не може да ме храни.
Но пък със него ще се храня – спомена.
Дори да ме изгаря - преживян е.

Един миг с теб, но знам – живях.
А вечно ще те помнят дланите.
Сърцето също ще те помни с тях.
Аз също вечно... ще си ближа раните!

М. Спасов

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??