На сляпо
Няма правила да спазвам вече.
Впускам се в красиво изкушение.
То винаги все нещо ще ми пречи –
от всякакви забрани, знайте, зле ми е.
Да чакам своето парче от домино?
Надеждата не може да ме храни.
Но пък със него ще се храня – спомена.
Дори да ме изгаря - преживян е.
Един миг с теб, но знам – живях.
А вечно ще те помнят дланите.
Сърцето също ще те помни с тях.
Аз също вечно... ще си ближа раните!
М. Спасов
© Мартин Спасов All rights reserved.
