На среща с Любовта
Във утрото на кадифена младост,
когато слънцето блести в петите,
дърветата си кимат с радост,
светът за щастие си е измил очите.
През морската градина мина
девойка с чудно-дивна красота,
с амурови стрели прониза
чак барелефните сърца.
Помислих си - морето ще премине,
така се беше устремила тя,
Животът път ù правеше усмихнат,
разбрал, че среща има с Любовта.
Тъй както си вървеше - полетя,
мечтите следваха я като ято,
хей, момиче, остави поне една
да тичате през следващото лято.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
