29.12.2009 г., 10:39

На среща с Любовта

945 0 11

Във утрото на кадифена младост,

когато слънцето блести в петите,

дърветата си кимат с радост,

светът за щастие си е измил очите.

 

През морската градина мина

девойка с чудно-дивна красота,

с амурови стрели прониза

чак барелефните сърца.

 

Помислих си - морето ще премине,

така се беше устремила тя,

Животът път ù правеше усмихнат,

разбрал, че среща има с Любовта.

 

Тъй както си вървеше - полетя,

мечтите следваха я като ято,

хей, момиче, остави поне една

да тичате през следващото лято.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...