Dec 29, 2009, 10:39 AM

На среща с Любовта

  Poetry » Love
947 0 11

Във утрото на кадифена младост,

когато слънцето блести в петите,

дърветата си кимат с радост,

светът за щастие си е измил очите.

 

През морската градина мина

девойка с чудно-дивна красота,

с амурови стрели прониза

чак барелефните сърца.

 

Помислих си - морето ще премине,

така се беше устремила тя,

Животът път ù правеше усмихнат,

разбрал, че среща има с Любовта.

 

Тъй както си вървеше - полетя,

мечтите следваха я като ято,

хей, момиче, остави поне една

да тичате през следващото лято.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...