Нозете тръгват днес за среща със раздялата, проплаква с писък в мен сирената на влак... целуват се за сбогом тихи погледи на гарата, целувките последни толкова горчат...
Стрелките сякаш гонят се по циферблата и нямам време да пророня " Остани... " Дали видя как плахо в мен изгря сълзата? До днес не знаех колко силно ще боли...
Нозете тръгват си от среща със раздялата, пищи в ушите ми сирената на влака... Година ли? Отново... тук... на гарата - сърцето ми едно завръщане ще чака...
Отново си го препрочетох! Поезията навярно извира от теб! Поне съдейки от твоите стихове и коментари! Ти по време на изпитите говориш ли също в стихове!
***
А влаковете ще минават тъй забързани,
ще тракат сякаш във сърцето колелата,
но за винаги със теб ще бъдем свързани!
Та времето е само бяг по циферблата...
Но чух не казаното '' Остани'' в сълзата!
Да видях я - плаха, като истинска тревога
в по-силен плач и от сирената на влака.
Да тръгна искам... искам, но не мога!
***
Браво, Гери! Много истински стих, тъжен и красив!Поздравления
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.