На Станислав
Зима беше. Началото на февруари,
когато нещо в мене устремено бързаше.
Улиците пусти, заледени тротоарите,
злобно в нищета проскърцваха.
Тогава не знаех, че ще те посрещна
във дните си, потънали в мълчание,
но нещо в мен се преобърна. Нещо
разкъса примката на моето страдание.
Разказа ми за себе си, сирак си бил.
Единствено животът бил ти е учител.
Очите ти боляха. О, Господи, какви очи, ...