На Станислав
На Станислав
Зима беше. Началото на февруари,
когато нещо в мене устремено бързаше.
Улиците пусти, заледени тротоарите,
злобно в нищета проскърцваха.
Тогава не знаех, че ще те посрещна
във дните си, потънали в мълчание,
но нещо в мен се преобърна. Нещо
разкъса примката на моето страдание.
Разказа ми за себе си, сирак си бил.
Единствено животът бил ти е учител.
Очите ти боляха. О, Господи, какви очи,
лишени от ласка топла на родител.
***
Небето се разля под черната завеса,
обречено завинаги на своя светъл ден.
Душата ти разголих, недопята песен,
във безкраен миг на пулса ускорен.
Обикнах те, без да искам във замяна
със същото да ми отвръщаш ти.
Най-чистата любов лекува рани,
лекува приливите от студени дни.
Ти бе до мен истински и толкова раним.
Докосваше крилата ми, като на птиче.
(Дори луната в своя плам понякога гори,
когато чувства, че някой я обича)
***
Изминаха годините. Със теб ръка в ръка,
все още заедно безкористно вървим.
Ето виж, дори луната не е същата луна,
щом в семплата и сянка вече не вали.
***
Благодаря ти, че бил си винаги до мене,
че стопли дните ми със своя светъл ден.
Истинските чувства не познават времето
и не гонят вятъра от залези пленен,
защото те си имат своя малък пристан
и своя танц на дива радост и тъга.
Благодаря ти, че ме учиш да обичам,
макар понякога да не заслужавам за това.
Надявам се да ми простиш и да приемеш извинението ми!
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Това е едно от стихотворенията, което прочетох на един дъх, от както съм в "Откровения". Когато чета едно стихотворение в главата ми винаги върви картина на написаното... Наистина много е истинско! Поздравления и весели празници!
-
Най-чистата любов лекува рани,
лекува приливите от студени дни...
Много топъл стих!...Почувствах се прекрасно - благодаря, Сияна! И от мен закъснял поздрав за рожденния ти ден - бъди здрава и все тъй сияйна! Прегръдки!!! -
Честит Рожден Ден, Сиска!!!
Много, много здраве и щастие ти желая!!! -
Честит Рожден Ден, Сияна!Пожелавам ти сбъдване на мечтите ти!
-
Прекрасно е! Искрено ме развълнува!
-
Браво!
-
"Истинските чувства не познават времето..."
!!! -
И мен произведението ти ме трогна.Прекрасна си!!!
-
Браво, Сияна!
прекрасна творба...трогна ме...
развълнува ме...с много обич. -
Сигурно е съдба, сигурно е съвпадение, но аз публикувах своята "Прошката" в началото на миналата седмица в един конкурентен сайт, чието име госпожа Изречена не ми позволява да спомена, защото било в разрез с правилата на този сайт. Аз не бих си позволил да наруша молбата й, нито ще хуля когото и да било за каквото и да било.
Чудя се, дали самото споменаване, че произведението ми е публикувано другаде няма да се изтълкува като скрита реклама. Е, според мен това просто си е открито споменаване, а не скрита реклама, но тълкуватели много.
Ето и обширен откъс от посоченото от мен произведение:
" ПРОШКАТА
- Прости ми, че те нараних.
- Ха, това е толкова дребно, че не си заслужава да говорим дори.
- Но все пак, настоявам да ми простиш.
- Е, стига де, ако беше нещо по-значимо, да ти простя, а това…
- Как така!? Няма да ми простиш, защото е малко ли?
- Ами, да, приеми го така. Не си струва труда да ти прощавам.
- Не, това е абсурд. Искаш да кажеш, че няма да ми простиш за това, а като бях ти сторил нещо по-значително щеше да ми прости?
- Е, не че щях да ти простя задължително… Но определено щеше да си заслужава труда да се опитвам да ти прощавам, а ти да се мъчиш да си измолиш прошката.
- Мен ми се струва, че сега хвърлих много по-голям труд, отколкото ако ти бях сторил нещо много по-голямо.
- Така е, но за това само ти си си виновен. Не съм аз този, който настоява така глупаво упорито да ти простя.
- Но ти си този, който вече след толкова реплики не иска да ми прости.
- Мисля, че разговорът ни трябва да приключи тук!..."
Поздрав
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
