На стари години
И старостта била красива,
го казват някои младоци.
Но тази мисъл ми е сива
и има хиляди пороци.
Защото старостта боли ме
от всичките страни в живота.
Но ако искаш и коли ме,
аз пак ще нося си хомота.
Боли ме в ляво и от дясно.
Боли ме горе и отдолу.
И всяко място ми е тясно,
не мисля даже и за голо.
Изпивам купища лекарства
и все си проверявам пулса.
Сънувам младите си царства
и сещам, че ми свършва курса.
Че къщата ми е превзета
със нощни набези и кражби.
И всяка силица е взета,
топят се дневните ми дажби.
Широка ми е всяка дреха
на този свят и сив, и див.
Крепи ме сал една утеха,
че още, Боже, съм си жив!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
