19 may 2010, 23:22

На старите ми приятели

  Poesía » Otra
1.3K 0 2

Стоя на ръба на пропастта

и мисля за своите стари приятели...

Приятелите, които АЗ си избрах,

приятелите, които така и не разбрах...

Всичкото време прекарано

и всичките трепети заедно!

Всичките любови изживени,

всичките емоции споделени...

Всичките чувства искрени,

всичките сълзи текнали...

Всичките обиди изречени,

всичките грешки простени.

Всичките наши победи

и най-големите ни успехи!

И всичките тези неща – забравени!

Аз обаче ги събирах в сърцето си,

чувствах ги с душата си...

Сега стоя на ръба на пропастта

и мисля за своите стари приятели...

И хвърлям всички неща, събрани

в самотното море!

Може на някой друг бряг,

в някое друго време

някой друг да ги намери...

И дано ги цени!

И дано ги опази!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюлейман Сюлейман Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незабравим стих!!!
    Последните ти мисли са съвършенни...
    И в приятелството и обичта трябва-взаимност с чистота,свобода,доброта и споделяне спонтанно...
  • Прекрасен стих !
    Приятелите са като дар чудесен ,
    приятелите са като хубава песен !
    Затова не ги забравяй ти !
    Поздрав !

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...