19 may 2010, 23:22

На старите ми приятели 

  Poesía » Otra
833 0 2

Стоя на ръба на пропастта

и мисля за своите стари приятели...

Приятелите, които АЗ си избрах,

приятелите, които така и не разбрах...

Всичкото време прекарано

и всичките трепети заедно!

Всичките любови изживени,

всичките емоции споделени...

Всичките чувства искрени,

всичките сълзи текнали...

Всичките обиди изречени,

всичките грешки простени.

Всичките наши победи

и най-големите ни успехи!

И всичките тези неща – забравени!

Аз обаче ги събирах в сърцето си,

чувствах ги с душата си...

Сега стоя на ръба на пропастта

и мисля за своите стари приятели...

И хвърлям всички неща, събрани

в самотното море!

Може на някой друг бряг,

в някое друго време

някой друг да ги намери...

И дано ги цени!

И дано ги опази!

© Сюлейман Сюлейман Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Незабравим стих!!!
    Последните ти мисли са съвършенни...
    И в приятелството и обичта трябва-взаимност с чистота,свобода,доброта и споделяне спонтанно...
  • Прекрасен стих !
    Приятелите са като дар чудесен ,
    приятелите са като хубава песен !
    Затова не ги забравяй ти !
    Поздрав !
Propuestas
: ??:??