На старите ми приятели
Стоя на ръба на пропастта
и мисля за своите стари приятели...
Приятелите, които АЗ си избрах,
приятелите, които така и не разбрах...
Всичкото време прекарано
и всичките трепети заедно!
Всичките любови изживени,
всичките емоции споделени...
Всичките чувства искрени,
всичките сълзи текнали...
Всичките обиди изречени,
всичките грешки простени.
Всичките наши победи
и най-големите ни успехи!
И всичките тези неща – забравени!
Аз обаче ги събирах в сърцето си,
чувствах ги с душата си...
Сега стоя на ръба на пропастта
и мисля за своите стари приятели...
И хвърлям всички неща, събрани
в самотното море!
Може на някой друг бряг,
в някое друго време
някой друг да ги намери...
И дано ги цени!
И дано ги опази!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сюлейман Сюлейман Все права защищены
