На странника, когото приласках
Когато дървената къща
ме позна и ме повика, разбрах -
отчайващо-неизпълнимо е това -
да стигна там...
Дълбоко в мен Творецът е заровил
страха от болката, когато се разделям.
И аз сама не си го позволих -
да принадлежа.
А тя ме помни... И отчаяно е моя...
Във всяка стъпка, дето съм оставила,
живее мида - спомен от прибоя...
Но помня дъските, с които я изграждах.
(от плът на сухи кедри...за ухание)
Поставих си очите за прозорци...
и тръгнах.
А споменът за нежност - обещание.
(за странниците, дето искат само
да са приласкани...)
Но дала съм го, за да бъде взето.
Пироните, с които я ковах,
сега са стигми...на сърцето.
И да съм ничия, се уморих...
Принадлежа на най-последната
от всички спирки.
За странника превръщам се в утеха -
бокал от топло вино с билки...
© Маргарита Василева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Изключителна сетивност и мъдрост има в думите ти, Вранке!
-
Благодаря за отзивите!И ви прегръщам!
-
Видях стихотворението, прочетох го и... бях поразен! Удивително!
-
За странника превръщам се в утеха -
бокал от топло вино с билки...
Страхотно е наистина
Достойни думи за Принцеса
даряваща и радост и утеха
във замъкът на оня кръстопът
където стигаме с любов без път
с торбичката тъга през рамо,
с тояжката и песента ми само
ще ти подсказва със далечен глас,
че покрай теб минавам в ранен чак.
Поздрави Принцесо! Дори маскирана като врана не можеш да ме заблудиш
-
Забележително хубаво!...Най-малкото задължително нещо, което може да се направи в случая, е да се даде максималната оценка на стихотворението!
-
Страхотен стих, Марги!
Прегръщам те! -
А тя ме помни... И отчаяно е моя...
Във всяка стъпка, дето съм оставила,
живее мида - спомен от прибоя...
Марго!* -
Много е хубаво.Поздравче
-
"..И да съм ничия, се уморих...
Принадлежа на най-последната
от всички спирки..."
..принадлежа на себе си..
..с добавката на последния ред... Това съм аз, Вранке..
-
Много силен стих!
Много ми хареса!
ПОЗДРАВИ!
БЪДИ! -
Вран... чудесно е!
-
Просто искам да спра ограничението да не "принадлежа"...
Благодаря на всички спрели тук!
Обичам ви! -
!!!
-
Колкото повече си зависим от нещо, толкова повече губиш свободата си!
В този ред на мисли, да принадлежиш на някой или нещо, също е ограничаване - най-вече на себе си.
Хубав стих, вранке! -
Силно!
-
!!!
-
бокал от топло вино с билки...
само глътка от твоята поезия е спасение от болка и тъга...
великолепие си...мила Маргарита...в душата си ми. -
Пиле*... благодаря!
-
Пак ще се върна
!!! -
"Бокал от вино с билки"- лекарство и скрита отрова. Провокацията ми харесва, както и начина, по който е предадено чувството. Поздрав за стиха!
-
"Принадлежа на най-последната
от всички спирки."
Поезия си ти и винаги знаеш какво и как да кажеш! -
Невороятно е, да можеш да се отдадеш!
Прегръдка, Марго! -
Молитва-Причастие, преди Голямата спирка! Разбивач си!!! Зем.
-
Споделено от враната! Аплодисменти!!!
-
Откровение, което докосва...
Поздрав! -
"И аз сама не си го позволих -
да принадлежа."
!!!
-
Много ми хареса!
Скъпи спомени вплетени с много нежност и любов!
Поздрави Марго! -
Нежността се е разпукала като пролетен цвят в стиха ти, Марги...
-
"И да съм ничия, се уморих..."
Вранке!!! -
аз съм странника, Вранке..........
-
това е много хубаво
-
Последната от всички спирки,
с ухание на сухи кедри,
с прозорци - тиха нежност,
с постелки от очите ти изплетени,
е с изглед към море
и ласкави вълни на... Майстора!
А ти си Маргаритата разцъфнала
по нежните му длани!
И без страх, без страх. Повече смелост... за кедровата му къща!))) -
Нежност, утеха и заслон си!И...мъдрост!
Прегръдки птицо мъдра! -
Пироните, с които я ковах,
сега са стигми...на сърцето.
И да съм ничия, се уморих...
!!! -
Поразяващ стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
