23.04.2009 г., 20:59 ч.

На странника, когото приласках 

  Поезия
1152 0 35

Когато дървената къща

ме позна и ме повика, разбрах -

отчайващо-неизпълнимо е това -

да стигна там...

Дълбоко в мен Творецът е заровил

страха от болката, когато се разделям.

И аз сама не си го позволих -

да принадлежа.

А тя ме помни... И отчаяно е моя...

Във всяка стъпка, дето съм оставила,

живее мида - спомен от прибоя...

Но помня дъските, с които я изграждах.

(от плът на сухи кедри...за ухание)

Поставих си очите за прозорци...

и тръгнах.

А споменът за нежност - обещание.

(за странниците, дето искат само

да са приласкани...)

Но дала съм го, за да бъде взето.

Пироните, с които я ковах,

сега са стигми...на сърцето.

И да съм ничия, се уморих...

Принадлежа на най-последната

от всички спирки.

За странника превръщам се в утеха -

бокал от топло вино с билки...

 

 

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изключителна сетивност и мъдрост има в думите ти, Вранке!
  • Благодаря за отзивите!И ви прегръщам!
  • Видях стихотворението, прочетох го и... бях поразен! Удивително!
  • За странника превръщам се в утеха -
    бокал от топло вино с билки...

    Страхотно е наистина

    Достойни думи за Принцеса
    даряваща и радост и утеха
    във замъкът на оня кръстопът
    където стигаме с любов без път
    с торбичката тъга през рамо,
    с тояжката и песента ми само
    ще ти подсказва със далечен глас,
    че покрай теб минавам в ранен чак.

    Поздрави Принцесо! Дори маскирана като врана не можеш да ме заблудиш


  • Забележително хубаво!...Най-малкото задължително нещо, което може да се направи в случая, е да се даде максималната оценка на стихотворението!
  • Страхотен стих, Марги!
    Прегръщам те!
  • А тя ме помни... И отчаяно е моя...

    Във всяка стъпка, дето съм оставила,

    живее мида - спомен от прибоя...

    Марго!*
  • Много е хубаво.Поздравче
  • "..И да съм ничия, се уморих...

    Принадлежа на най-последната

    от всички спирки..."

    ..принадлежа на себе си..
    ..с добавката на последния ред... Това съм аз, Вранке..
  • Много силен стих!
    Много ми хареса!
    ПОЗДРАВИ!
    БЪДИ!
  • Вран... чудесно е!
  • Просто искам да спра ограничението да не "принадлежа"...
    Благодаря на всички спрели тук!
    Обичам ви!
  • !!!
  • Колкото повече си зависим от нещо, толкова повече губиш свободата си!
    В този ред на мисли, да принадлежиш на някой или нещо, също е ограничаване - най-вече на себе си.
    Хубав стих, вранке!
  • Силно!
  • !!!
  • бокал от топло вино с билки...
    само глътка от твоята поезия е спасение от болка и тъга...
    великолепие си...мила Маргарита...в душата си ми.
  • Пиле*... благодаря!
  • Пак ще се върна
    !!!
  • "Бокал от вино с билки"- лекарство и скрита отрова. Провокацията ми харесва, както и начина, по който е предадено чувството. Поздрав за стиха!
  • "Принадлежа на най-последната
    от всички спирки."

    Поезия си ти и винаги знаеш какво и как да кажеш!
  • Невороятно е, да можеш да се отдадеш!
    Прегръдка, Марго!
  • Молитва-Причастие, преди Голямата спирка! Разбивач си!!! Зем.
  • Споделено от враната! Аплодисменти!!!
  • Откровение, което докосва...
    Поздрав!
  • "И аз сама не си го позволих -

    да принадлежа."

    !!!

  • Много ми хареса!
    Скъпи спомени вплетени с много нежност и любов!
    Поздрави Марго!
  • Нежността се е разпукала като пролетен цвят в стиха ти, Марги...
  • "И да съм ничия, се уморих..."
    Вранке!!!
  • аз съм странника, Вранке..........


  • това е много хубаво
  • Последната от всички спирки,
    с ухание на сухи кедри,
    с прозорци - тиха нежност,
    с постелки от очите ти изплетени,
    е с изглед към море
    и ласкави вълни на... Майстора!
    А ти си Маргаритата разцъфнала
    по нежните му длани!

    И без страх, без страх. Повече смелост... за кедровата му къща!)))
  • Нежност, утеха и заслон си!И...мъдрост!
    Прегръдки птицо мъдра!
  • Пироните, с които я ковах,

    сега са стигми...на сърцето.

    И да съм ничия, се уморих...

    !!!
  • Поразяващ стих!
Предложения
: ??:??