13 oct 2005, 6:23

На сутринта

  Poesía
1.3K 0 0
Лежа полекичка на тротоара,
край мене хората вървят на пръсти,
в главата ми"хота навара",
старица милозливо ме прекръсти.

Лежа внимателно на тротоара
всред панаир на суетата.
Човеци в мрачна надпревара-
аз тихо им броя краката.

Над мене някой проговаря:
"Върви си в къщи,на кревата"
Какво му е на тротоара?
Красиви плочки в два-три цвята.

Спокойно,дом ми е земята,
космополит съм аз,космополит...
В главата ми кънти кантата,
а утре ще съм брат на Пит,
                     брат напит,
                     брат на Питбрат му

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...