Oct 13, 2005, 6:23 AM

На сутринта

  Poetry
1.3K 0 0
Лежа полекичка на тротоара,
край мене хората вървят на пръсти,
в главата ми"хота навара",
старица милозливо ме прекръсти.

Лежа внимателно на тротоара
всред панаир на суетата.
Човеци в мрачна надпревара-
аз тихо им броя краката.

Над мене някой проговаря:
"Върви си в къщи,на кревата"
Какво му е на тротоара?
Красиви плочки в два-три цвята.

Спокойно,дом ми е земята,
космополит съм аз,космополит...
В главата ми кънти кантата,
а утре ще съм брат на Пит,
                     брат напит,
                     брат на Питбрат му

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...