На Т...

Poesía

760 0 2

На Т...

Реалността наранява все повече

моето сърце. Близо си до мен,

но в чуждите ръце...

Усмихваш се, но не на мен.
Обичаш силно, ала нараняваш

все по-силно.

Сваляш си очилата, но светът

си остава все непроменен.
Как ми се иска просто да изкрещя,

защото пак напира болката в моята душа.

Тъй самотна ще е нощта, защото

поела си сега с някой друг, ръка за ръка, към дома...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ninsi (Нина Найденова)

Много тъжно, но пък едва ли е единствената

2009-12-14T20:34:51+02:00
gefita (Георги Табаков)

Не се е случило,не е дадено.
Незабравими чувства друг човек ще ти подари и ти ще се вълнуваш.
Настроението в нейният свят не търси твоето настроение.
Щастие е,че друг свят търси с отдаденост твоят свят.
Незабравим е човека.

2009-07-20T01:15:47+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9