На Т...

Poesía

763 0 2

На Т...

Реалността наранява все повече

моето сърце. Близо си до мен,

но в чуждите ръце...

Усмихваш се, но не на мен.
Обичаш силно, ала нараняваш

все по-силно.

Сваляш си очилата, но светът

си остава все непроменен.
Как ми се иска просто да изкрещя,

защото пак напира болката в моята душа.

Тъй самотна ще е нощта, защото

поела си сега с някой друг, ръка за ръка, към дома...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ninsi (Нина Найденова)

Много тъжно, но пък едва ли е единствената

2009-12-14T20:34:51+02:00
gefita (Георги Табаков)

Не се е случило,не е дадено.
Незабравими чувства друг човек ще ти подари и ти ще се вълнуваш.
Настроението в нейният свят не търси твоето настроение.
Щастие е,че друг свят търси с отдаденост твоят свят.
Незабравим е човека.

2009-07-20T01:15:47+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0