На Т...

Jan 8, 2009, 3:04 PM

Poetry

589 0 2

На Т...

Реалността наранява все повече

моето сърце. Близо си до мен,

но в чуждите ръце...

Усмихваш се, но не на мен.
Обичаш силно, ала нараняваш

все по-силно.

Сваляш си очилата, но светът

си остава все непроменен.
Как ми се иска просто да изкрещя,

защото пак напира болката в моята душа.

Тъй самотна ще е нощта, защото

поела си сега с някой друг, ръка за ръка, към дома...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Ninsi (Нина Найденова)

2009-12-14T20:34:51+02:00

Много тъжно, но пък едва ли е единствената
gefita (Георги Табаков)

2009-07-20T01:15:47+03:00

Не се е случило,не е дадено.
Незабравими чувства друг човек ще ти подари и ти ще се вълнуваш.
Настроението в нейният свят не търси твоето настроение.
Щастие е,че друг свят търси с отдаденост твоят свят.
Незабравим е човека.