nelilove (Нели Георгиева)
28 4
8 feb 2009, 10:47

на Т. П. 

  Poesía
935 0 2

Безмълвно за тебе страдам,

вървейки по черна празна пътека.

Искам да заплача, силно да извикам,

но ме спира усмивката ти мека.

 

Загърбих сълзите си, умряха с тебе,

на лицето ми усмивката застина,

огледалото погълна я без време,

за глътка въздух да се боря - това само ми остана.

 

Очите ти за мен се затвориха,

спрях да виждам оттогава.

Гласът ми бе красив - така казваха,

с твоя заедно помръкна.

 

Събуждам се сутрин, но не съм спала,

слънцето наполовина грее.

Сърцето си цялото бях усещала,

сега част само за теб остана да живее.

© Нели Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??