Feb 8, 2009, 10:47 AM

на Т. П. 

  Poetry
960 0 2

Безмълвно за тебе страдам,

вървейки по черна празна пътека.

Искам да заплача, силно да извикам,

но ме спира усмивката ти мека.

 

Загърбих сълзите си, умряха с тебе,

на лицето ми усмивката застина,

огледалото погълна я без време,

за глътка въздух да се боря - това само ми остана.

 

Очите ти за мен се затвориха,

спрях да виждам оттогава.

Гласът ми бе красив - така казваха,

с твоя заедно помръкна.

 

Събуждам се сутрин, но не съм спала,

слънцето наполовина грее.

Сърцето си цялото бях усещала,

сега част само за теб остана да живее.

© Нели Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??