на Т. П.
Безмълвно за тебе страдам,
вървейки по черна празна пътека.
Искам да заплача, силно да извикам,
но ме спира усмивката ти мека.
Загърбих сълзите си, умряха с тебе,
на лицето ми усмивката застина,
огледалото погълна я без време,
за глътка въздух да се боря - това само ми остана.
Очите ти за мен се затвориха,
спрях да виждам оттогава.
Гласът ми бе красив - така казваха,
с твоя заедно помръкна.
Събуждам се сутрин, но не съм спала,
слънцето наполовина грее.
Сърцето си цялото бях усещала,
сега част само за теб остана да живее.
© Нели Георгиева All rights reserved.
