на Т. П.
Безмълвно за тебе страдам,
вървейки по черна празна пътека.
Искам да заплача, силно да извикам,
но ме спира усмивката ти мека.
Загърбих сълзите си, умряха с тебе,
на лицето ми усмивката застина,
огледалото погълна я без време,
за глътка въздух да се боря - това само ми остана.
Очите ти за мен се затвориха,
спрях да виждам оттогава.
Гласът ми бе красив - така казваха,
с твоя заедно помръкна.
Събуждам се сутрин, но не съм спала,
слънцето наполовина грее.
Сърцето си цялото бях усещала,
сега част само за теб остана да живее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Георгиева Всички права запазени
