red_rosse (Цвети Пеева)
104 1154
18 oct 2007, 8:50

На там, където всичко е простено... 

  Poesía
582 0 4
 

Кървяща, бавна рана! Тичай

немирна кръв, незнаеща къде

влече те твоето течение.

Не знаеш ли езика на посоките?


Не чуваш ли гласа на неизбежното?


Пламтящи, огнени езици те обгръщат,

нещастна плът. И, изнемогваща,

отчаяно се взираш в невъзможното

и търсиш в края на света


едно потрепване, едно докосване,

едно дихание, една мечта,

едно усещане, неизживяно,

една надежда и една тъга.


Зариваш в пясъка ненужните обиди

и с тайнственост, необяснена,

разтваря фибрите си за една душа,

предлагайки й цялата вселена.


Това съм аз! Протягам ти ръцете си!

А ти мълчиш! Защо? Какво си ти?

О, не отрязвай всички пътища към себе си,

отдай се без да търсиш предразсъдъци


и остави течението да те носи

натам, където всичко е простено...

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??