19 ago 2008, 12:46

На татко

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

Съжалявам за това,

в което се превърнах.

Съжалявам, че не оправдах очакванията ти

и от теб се отвърнах.

Но всеки миг, всеки миг

ми тежеше болката в сърцето,

че не съм аз детето, което ти

е на сърцето.

И съжалявам, съжалявам

за детството ми, изгубено по твоя вина,

съжалявам за грешките,

които правя и до сега...

Извинявай, не съм това,

което искаше да бъда, нали така?

Е, сега ти обръщам гръб, оставям те,

ти нали искаше това...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • не бива един баща...да причинява това на детето си...
    не съжалявай Христина...и ти Вили...
    вината не е ваша...с много обич.
  • Приличаш на мен... може би твоят баща е свестен много, но моят не.. все пак сега съжаляваш за сторенето... но всеки сам чертае съдбите си и ако наистина те обича би те разбрал..
  • гадно е да става така
  • Тъжно, искрено!
    Поздравявам те... понякога се иска смелост, за да напишеш именно такова откровение...
  • !!! Понякога родителите не осъзнават какво причиняват на децата си... Но трябва да простиш

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...