На татко

Poetry » Other

1.1K 0 5

Съжалявам за това,

в което се превърнах.

Съжалявам, че не оправдах очакванията ти

и от теб се отвърнах.

Но всеки миг, всеки миг

ми тежеше болката в сърцето,

че не съм аз детето, което ти

е на сърцето.

И съжалявам, съжалявам

за детството ми, изгубено по твоя вина,

съжалявам за грешките,

които правя и до сега...

Извинявай, не съм това,

което искаше да бъда, нали така?

Е, сега ти обръщам гръб, оставям те,

ти нали искаше това...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

не бива един баща...да причинява това на детето си...
не съжалявай Христина...и ти Вили...
вината не е ваша...с много обич.

2008-08-20T01:31:13+03:00
*Dark_Girl* (Вили)

Приличаш на мен... може би твоят баща е свестен много, но моят не.. все пак сега съжаляваш за сторенето... но всеки сам чертае съдбите си и ако наистина те обича би те разбрал..

2008-08-19T22:03:44+03:00
laddydot (Мирелла )

гадно е да става така

2008-08-19T17:50:28+03:00
velvet (Андреа Емилова)

Тъжно, искрено!
Поздравявам те... понякога се иска смелост, за да напишеш именно такова откровение...

2008-08-19T13:22:56+03:00
Ledena_Kukla (Тя)

!!! Понякога родителите не осъзнават какво причиняват на децата си... Но трябва да простиш

2008-08-19T13:14:18+03:00