19.08.2008 г., 12:46 ч.

На татко 

  Поезия » Друга
895 0 5

Съжалявам за това,

в което се превърнах.

Съжалявам, че не оправдах очакванията ти

и от теб се отвърнах.

Но всеки миг, всеки миг

ми тежеше болката в сърцето,

че не съм аз детето, което ти

е на сърцето.

И съжалявам, съжалявам

за детството ми, изгубено по твоя вина,

съжалявам за грешките,

които правя и до сега...

Извинявай, не съм това,

което искаше да бъда, нали така?

Е, сега ти обръщам гръб, оставям те,

ти нали искаше това...

© Христина Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • не бива един баща...да причинява това на детето си...
    не съжалявай Христина...и ти Вили...
    вината не е ваша...с много обич.
  • Приличаш на мен... може би твоят баща е свестен много, но моят не.. все пак сега съжаляваш за сторенето... но всеки сам чертае съдбите си и ако наистина те обича би те разбрал..
  • гадно е да става така
  • Тъжно, искрено!
    Поздравявам те... понякога се иска смелост, за да напишеш именно такова откровение...
  • !!! Понякога родителите не осъзнават какво причиняват на децата си... Но трябва да простиш
Предложения
: ??:??