29 sept 2009, 1:01

На татко 

  Poesía » Otra
770 0 8
На татко        
Отново плача със дъжда,    
без глас и без утеха.    
Отново виждам те в съня,    
ръцете си към теб протягам.    
А ти си тъй далечен...    
Но ще  ти кажа, татко...    
Когато не успявам, се срамувам,  
когато наранявам, боледувам.  
И искам да си с мен сега,    
поседнала на твойте колена.    
Да казваш ми - "Недей тъжи.    
Животът битка е, ти разбери.    
Напред! Назад не се обръщай!  
Но запомни - обичай, дъще,    
това ще те спаси.      
И в нощите, когато те боли    
от жалките ти несполуки,    
при мене пак поспри.    
Аз с теб съм. Сили ще ти дам..    
Обичам те... Сега върви..."    
…………………………………………..    
О, татко, липсваш ми, прости...  

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поклон!
    Хубав стих си му посветила!
  • Да.Небето ги е приютило и всеки има своя звездичка,Мими.И моят не видя своята втора внучка...Нееееееееее,виждат ги и бдят над тях.Благодаря ти.
  • Разбирам те, и аз съм от 16 години без баща. Онзи ден разглеждах стари снимки и си поплаках (в момента съм бременна и ми стана страшно мъчно, че татко няма да си види внучката)
    Но остава вярата, нали?! Там горе са!
  • Прясно ми е...
    С теб съм и те прегръщам!
    ( http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=180083 )
    Поклон!
  • На всички с усмивка от мен-благодаря.От сърце.
  • Поклон пред памета му! Помни заръките и напред!
  • И аз наскоро загубих баща си. Разбирам тази емоция, перфектно! Но нашите близки хора винаги ще ни помагат, защото пазим техните думи и лица в душите си. Радвам се да се запознаем!
  • Поклон! С теб ще бъде винаги!
Propuestas
: ??:??