На татко | ||||
Отново плача със дъжда, | ||||
без глас и без утеха. | ||||
Отново виждам те в съня, | ||||
ръцете си към теб протягам. | ||||
А ти си тъй далечен... | ||||
Но ще ти кажа, татко... | ||||
Когато не успявам, се срамувам, | ||||
когато наранявам, боледувам. | ||||
И искам да си с мен сега, | ||||
поседнала на твойте колена. | ||||
Да казваш ми - "Недей тъжи. | ||||
Животът битка е, ти разбери. | ||||
Напред! Назад не се обръщай! | ||||
Но запомни - обичай, дъще, | ||||
това ще те спаси. | ||||
И в нощите, когато те боли | ||||
от жалките ти несполуки, | ||||
при мене пак поспри. | ||||
Аз с теб съм. Сили ще ти дам.. | ||||
Обичам те... Сега върви..." | ||||
………………………………………….. | ||||
О, татко, липсваш ми, прости... |
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
Хубав стих си му посветила!