kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
Sep 29, 2009, 1:01 AM

На татко 

  Poetry » Other
801 0 8
На татко
Отново плача със дъжда,
без глас и без утеха.
Отново виждам те в съня,
ръцете си към теб протягам.
А ти си тъй далечен...
Но ще ти кажа, татко...
Когато не успявам, се срамувам,
когато наранявам, боледувам.
И искам да си с мен сега,
поседнала на твойте колена.
Да казваш ми - "Недей тъжи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Random works
: ??:??