29 сент. 2009 г., 01:01

На татко

884 0 8
На татко        
Отново плача със дъжда,    
без глас и без утеха.    
Отново виждам те в съня,    
ръцете си към теб протягам.    
А ти си тъй далечен...    
Но ще  ти кажа, татко...    
Когато не успявам, се срамувам,  
когато наранявам, боледувам.  
И искам да си с мен сега,    
поседнала на твойте колена.    
Да казваш ми - "Недей тъжи.    
Животът битка е, ти разбери.    
Напред! Назад не се обръщай!  
Но запомни - обичай, дъще,    
това ще те спаси.      
И в нощите, когато те боли    
от жалките ти несполуки,    
при мене пак поспри.    
Аз с теб съм. Сили ще ти дам..    
Обичам те... Сега върви..."    
…………………………………………..    
О, татко, липсваш ми, прости...  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поклон!
    Хубав стих си му посветила!
  • Да.Небето ги е приютило и всеки има своя звездичка,Мими.И моят не видя своята втора внучка...Нееееееееее,виждат ги и бдят над тях.Благодаря ти.
  • Разбирам те, и аз съм от 16 години без баща. Онзи ден разглеждах стари снимки и си поплаках (в момента съм бременна и ми стана страшно мъчно, че татко няма да си види внучката)
    Но остава вярата, нали?! Там горе са!
  • Прясно ми е...
    С теб съм и те прегръщам!
    ( http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=180083 )
    Поклон!
  • На всички с усмивка от мен-благодаря.От сърце.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...