На татко
И ето днес отново ни събираш,
и всеки е със цвете във ръце.
Но тъжно е, че теб те няма
да ни посрещнеш, с усмихнато лице.
Понесен от ангелски, бели крила,
си тръгна от нас в нощта,
и не помисли, че ние за теб ще скърбим.
Кажи ни, татко?
Тази болка, как да потушим?
© Звезделина Василева Todos los derechos reservados