19 may 2009, 12:06

На татко 

  Poesía
669 0 4

                                        На татко

 

И ето днес отново ни събираш,

и всеки е със цвете във ръце.

Но тъжно е, че теб те няма

да ни посрещнеш, с усмихнато лице.

 

Понесен от ангелски, бели крила,

си тръгна от нас в нощта,

и не помисли, че ние за теб ще скърбим.

Кажи ни, татко?

Тази болка, как да потушим?

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??