romans (Звезделина Василева)
68 28
19.05.2009 г., 12:06 ч.

На татко 

  Поезия
671 0 4

                                        На татко

 

И ето днес отново ни събираш,

и всеки е със цвете във ръце.

Но тъжно е, че теб те няма

да ни посрещнеш, с усмихнато лице.

 

Понесен от ангелски, бели крила,

си тръгна от нас в нощта,

и не помисли, че ние за теб ще скърбим.

Кажи ни, татко?

Тази болка, как да потушим?

© Звезделина Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??