romans (Звезделина Василева)
68 28
May 19, 2009, 12:06 PM

На татко 

  Poetry
668 0 4

                                        На татко

 

И ето днес отново ни събираш,

и всеки е със цвете във ръце.

Но тъжно е, че теб те няма

да ни посрещнеш, с усмихнато лице.

 

Понесен от ангелски, бели крила,

си тръгна от нас в нощта,

и не помисли, че ние за теб ще скърбим.

Кажи ни, татко?

Тази болка, как да потушим?

© Звезделина Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??