Усмихва се в нощта луната,
гали тя моето чело
и сънувам теб – жената
в на самотата черното тегло.
Животът си отива, не и любовта –
тя дава ми надежда, красота
и до сетното дихание
запазва своето очарование.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.